„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
Смелост, непримиримост, воля за промяна.
Очарование, загадъчност, магнетизъм.
Всичко това описва една от най-великите ни личности – Васил Левски. Васил Левски е не само символ на националното ни достойнство, но и светлина, която обединява всички българи към идеята за независимост, свобода и равнопоставеност.
Знаете ли как Дякона е получил прозвището „Левски“?
Въпросът за появата на името „Левски“ винаги е будел интерес у изследователите на Апостола и поколенията след епохата на великия революционер. В свидетелства на съвременници, както и в по-късни спомени, съществуват различни версии.
Най-популярната легенда е, че именно по време на Първата легия в Белград, Васил Иванов Кунчев получава историческото си име „Лъвский“
По време на военни упражнения скача толкова надалече, че другарите му оттогава започнали да го наричат заради лъвски или „левския“ скок Левски.
Към Втората легия ни отправя Стоян Заимов, който разказва, че при една разходка край околностите на Белград, в която участвали Георги Раковски и Любен Каравелов, Дяконът прескочил един ров. Каравелов, удивен от скока, плеснал с ръце и казал: „Това се казва скок на нубийски лъв!“. Раковски продължил: „От сега нататък Василя ще наричаме Дякон Лъв Нубийски“. И така Дякона получаваимето си ,с което става легенда- Левски.
В чест на Апостола на Свободата в нашата гимназия се проведе състезание „Лъвски скок“. В него участваха ученици от 8а, 8б и 8в клас и по-големи желаещи гимназисти. Съобразно атмосферните условия проведохме състезанието в салона и скокът бе скок от място.
Г-н Петров и г-н Чобанов ръководиха състезанието, а техни асистенти и водещи бяха ученици от 11в клас.
Победителите се класираха на 1, 2 и 3 място и получиха спортни награди, които бяха връчени от г-н Нешев, зам. директор на гимназията. Класовете получиха грамоти за своето цялостно участие. По-големите участници също получиха награди.
В нашето състезание имаше победители, но нямаше загубили, защото с всеки скок ние все повече се приближавахме към волята на Апостола, а именно „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“.
