Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…
Днес, когато целият български народ скланя глава в почит на великия поет и на всички загинали в борбата за свобода и независимост български революционери, младежите от нашата гимназия проведоха заедно със своите учители по история открит урок. Ето и част от него:
На 13 май 1876 г., Христо Ботев се сбогува се със семейството си и без да разкрие накъде тръгва, се отправя тайно към Гюргево. На 16 май от там със своите четници се качва на австрийския параход „Радецки“. На следващия ден пише последните си редове до приятелите и до съпругата си Венета – „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“ (писмото до БРЦК), „Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе“ (до Венета). В последствие заставя капитана на „Радецки“ да спре кораба при Козлодуй и 250 юначни българи целуват родната земя.
На 18 май 1876, в местността Милин камък е първата битка на четата с османските войски. Ден по-късно, бунтовната дружина се мести на Веслец, готви се за решително сражение, докато войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския революционен комитет.
20 май 1876 година (1 юни нов стил). Последният тежък бой. Привечер сражението стихва, войводата се надига да огледа позициите и тогава изстрел го пронизва в гърдите. Под връх Камарата, между суровите склонове на Врачанския балкан, свършва земния път на великия българин и полага началото на неговото безсмъртие.
