Денят на народните будители е официален празник в България. Празнува се днес – на 1 ноември.
Какво е народен будител?
Под народни будители се има предвид българи като Паисий Хилендарски, Алеко Константинов, Иван Вазов, Васил Левски и други. Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни и че повечето от тях са живели през 18 и 19 век. Наричаме този период Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години – Светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и сина му цар Симеон Велики, които се живели през IX и X век. По тяхно време страната ни приема християнството и е била в най-голям разцвет.
Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18 век, когато сме били на път да изчезнем като националност, да се претопим. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога сме били велика държава.
Всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител. Популярни имена на народни будители:
Васил Априлов
В България през 18 век имало само килийни училища. Те били религиозни, в тях не се учило на български, а на църковнославянски или гръцки и са се придобивали само много базови знания. Васил Априлов основава първото нерелигиозно училище в България в Габрово, където се учи на български и където учениците получават по-добра подготовка от тази на килийните училища.
Добри Чинтулов
Авторът на „Стани, стани Юнак балкански“ е първият революционен поет на България и със своите стихове и песни подбужда не малко хора на революционна борба, като дори Васил Левски носи в себе си текстовете на бунтовните песни и ги пее. Добри Чинтулов има тежък живот – твърди се, че два пъти е изгарял всичките си записки, за да не бъде арестуван. Приживе има публикувани само три стихотворения. Жена му и сина му умират преди него, бори се със здравословни проблеми.
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов е участник в Априлското възстание и автор на „Записки по българските възстания“ – изключително интересна и достъпно написана книга, която живо описва живота на българските революционери от 1870 до 1876 година. Книгата е много по-лесна за четене, отколкото например „Под Игото“.
